Интересът към биологичното отглеждане на тази култура се дължи на нейната повишена рентабилност. Цената на биологичния хмел е един и половина до два пъти по-висока от цената на хмела, отглеждан според традиционната селскостопанска технология, и това е с почти същия добив.
Отглеждането на био хмел в Украйна обаче е ограничено от редица правни, финансови и икономически проблеми.
На първо място, това е липсата на ферми, които са интегрирани в производството на биологични продукти. Има и проблеми с биологичната защита на хмела, недостиг на „органичен хумус”, азот, фосфор и естествен калий.
Основният проблем обаче е липсата на технология за отглеждане, която би била адаптирана към местните почвени и климатични условия.
Подробно проучвайки настоящата ситуация, специалисти от Института по земеделие на Полесие на НААН започнаха изследване на особеностите на технологичния процес на отглеждане на биологичен хмел. Като странична реколта в масивите от хмел се засаждат маслена репичка, лупин и дун-овес. Зелените торове са достъпен, постоянно възобновяем източник на органична материя. Според научните изследвания въвеждането на 20-30 тона на хектар зелена маса от зелен оборски тор осигурява ефект, еквивалентен на прилагането на същото количество хумус. Но в същото време цената на отглеждането на зелен оборски тор е 2,5 пъти по-ниска.